ПОЛУЗАПУСТЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЗАПУСТЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. полузапустѐли, прил. Който е донякъде или почти напълно запустял, който се обитава, населява от малко хора. Точно при първите дворове на полуразрушено и полузапустяло село спираме. Г. Караславов, Избр. съч. III, 130. Захвърлен в тоя полузапустял манастир, той беше непрекъснато обиждан и унижаван от по-горните. Ст. Даскалов, ВМ, 59. Когато .. минаваха покрай една голяма полузапустяла градина, в дъното на която се гушеше ниска къщурка, Панчо се спря. П. Здравков, НД, 136.