ПОЛУЗАТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЗАТВО̀РЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е наполовина или не напълно затворен (в 1-4, 6 знач.); полуотворен. Дъждът биеше безмилостно лицето ѝ, караше я да ходи с полузатворени очи и с мъка да се взира в знаците на автобусите. Б. Йосифова, БЧМ, 37-38. — Ами ти още ли се маеш тук? — се обърна той към слугинята, която все още стоеше изправена при полузатворените врата. Т. Влайков, Съч. II, 166. Пусто беше и тук и глухо, всички се спотайваха по полузатворените си дюкяни и рядко ще пребяга някой бързо по улицата. Д. Талев, И, 235. През ранна пролет полузатворените листенца на клена, на тополата, на дъба и на много други растения, преди да позеленеят, имат червеникав и сивокафяв цвят. Д. Пеев, ЖДП, 38. Полузатворен прозорец.