ПОЛУЗДРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЗДРА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който се отнася до полуздрач. Баба застана в женското отделение [на църквата], а аз с гордост се отправих към страничната врата на олтара.. Смятах, че в тоя полуздрачен, недостъпен за хората кът, живее само Бог. Ст. Даскалов, БП, 11. Като украшение изглеждаха в полуздрачната кухня .. и водникът с черните качамачени котлета, и полицата с пъстрите паничета. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4.