ПОЛУЗРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЗРА̀К, мн. няма, м. Поет. По-слаба, разсеяна светлина, почти зрак. Имаше нещо упоително в полегатите зари на слънцето .., в мъглявия полузрак на полянките около кухите дънери. К. Константинов, ППГ, 350. Може би не бихме узнали кой бе отпреде ни, ако случайно не просветна за миг луната, та в полузрака да се очертае ъглестата му шапка. Вл. Мусаков, СбЗР, 433. Мъглата душеше разстлания там долу град.. Една студена влага пронизваше нещата и ги правеше далечни, нереални в мътния полузрак на тоя зимен ден. К. Константинов, ПЗ, 190. "О вий, кои престъпяте тоз праг, / надежда всяка тука оставете". / Видях тез думи в един полузрак / над порта една горе издълбани. К. Величков, Ад (превод), 25.