ПОЛУИДИОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИДИО̀Т м. Разг. Пренебр. Човек, който е глупав или се държи, постъпва глупаво, неадекватно. Чипиловски е все пак лекар .., а е представен в пиесата .. като някакъв полуидиот, който се хили безпричинно, яде семки и съвсем глупаво се намесва в разговорите, дето трябва и дето не трябва. М. Кремен, РЯ, 547-548. Тя усещаше, че в смущението си от неочакваната среща с него се държи като полуидиот и това още повече усилваше сковаността ѝ. △ Тази реклама сякаш е предназначена за полуидиоти.

Разг. Руг. или пренебр. За изразяване на неприязнено, отрицателно отношение към някого. — Аз пък ти казвам — подчерта отново Аспарух, — излишно е да мъкнеш с нас този Гатю. Това е един полуидиот. Какво можеш да очакваш от него? К. Калчев, СТ, 196. Нарече ме полуидиот, тъпак и с разни други обидни думи.