ПОЛУИЗВРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗВРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; полуизвъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. полуизвъ̀рнат, св., прех. В съчет. с глава — извръщам (във 2 знач.), извивам леко, малко; полуизвивам, полуобръщам. Всички се обърнаха машинално към него. Полуизвърнал глава, той ги гледаше с широко отворени, с безпомощни до просълзяване очи. Л.

Стоянов, Избр. съч. III, 457. Говореше, опрял с лакътя си на катедрата, полуизвърнал глава към прозорците. Ем. Манов, ДСР, 378.

ПОЛУИЗВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; полуизвъ̀рна се св., непрех. Извръщам се (в 1 знач.), извивам се в някаква посока леко, малко; полуизвивам се, полуобръщам се. Хаджията тоя път се полуизвърна и погледна дебнешком. Зад него стояха Драга и Светлина. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 118. Тя постоя, загледана насреща и изведнъж трепна и се полуизвърна. — Не ви ли преча? Г. Караславов, Избр. съч. II, 89. Аз виждах как той след дълги промеждутъци отваряше уста, ненаситно гладно поемаше дъх и се затайваше. Раменете му се вдигаха високо и лицето се полуизвръщаше нагоре. Вл. Мусаков, СбЗР, 434.