ПОЛУИЗВЪРНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗВЪ̀РНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от полуизвърна като прил. Който е леко извърнат, леко извит в някаква посока; полуизвит. Само едва-едва се пообърна [Ния], за да покаже, че слуша.. Както беше полуизвърната, виждаше се как започна да побелява лицето ѝ. Д. Талев, ПК, 338-339. Фроса протегна ръка на Гороломов, гледаше го, а мълчеше, полуизвърната назад. Й. Йовков, ПГ, 136. — Ей! — подвикна Патарока. — Чакай! Ленко се спря и го погледна полуизвърнат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 241. Мария стоеше полуизвърната, мълчалива и пребледняла, без да вдига глава. Ем. Манов, БГ, 228. Тя нетърпеливо го слушаше с полуизвърната назад глава, притеснена да не изгуби детето от погледа си.