ПОЛУИЗГНИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗГНЍЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е в голяма степен, но не напълно изгнил. Рано сутринта тя [баба Тонка] отиваше на Солни пазар .. и там купуваше почти без пари всички зеленчуци за деня: смачкани и прокиснали домати, прокарал лук, полуизгнили чушки. М. Гръбчева, ВИН, 53. Килията беше съвсем малка, без прозорче, като гроб. Лучиано седеше върху един наръч полуизгнила слама. С. Славчев, БФ, 284. Скоро пристигнаха на малка полянка, залутана сред къпини и лещак. В дъното се тъмнееше полуизгнил дънер на върба. В. Райков, ПВ, 70. Ниската дървена портичка бе от полуизгнили дъски. Т. Харманджиев, КЕД, 37.