ПОЛУИЗКУФЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. полуизкуфѐли, прил. Разг. Който е в голяма степен, но не напълно изкуфял. Деветдесет и две годишният граф беше слаб, висок и полуизкуфял, един от ония хора, за които обикновено се казва, че са забравили да умрат. ВН, 1961, бр. 3146, 4.