ПОЛУИЗПЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗПЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е донякъде, не съвсем, не напълно изпечен (в 1 знач.); полуопечен. Месото се посолява, след като е полуизпържено, полусварено или полуизпечено, т. е. след като са се съсирили белтъчините по повърхността му. ВН, 1962, бр. 3256, 4. — Този хляб е полуизпечен, не го яж.