ПОЛУИЗПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗПРА̀ВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който не е напълно изправен, който е леко приведен или свит. Най-после отваря очи и .. вижда около себе си натъркаляни десетина мъже: някои полуизправени, други на колене. Ал. Бабек, МЕ, 128. Преди, за да се стигне до вкаменената Снежанка, трябваше да вървим полуизправени, като се провирахме между трите сталагтона. М. Тошков и др., НР II, 195.