ПОЛУИЗТЕГНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИЗТЀГНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Полуизлегнат, полулегнал. Тя [Марина] не седеше под беседката, а на склона .. Подпираше се на лакът, полуизтегната. Д. Фучеджиев, Р, 160. Полуизтегнат на кушетката, с цигара на уста и с премрежени очи от сладка преумора, той посегна към телефона. Д. Калфов, Избр. разк., 272.