ПОЛУИНТЕЛИГЕНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИНТЕЛИГЀНТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Пренебр. Който е недостатъчно интелигентен, с повърхностни познания и бедна култура; полуобразован, слабоинтелигентен. Тия самонадеяни хора бяха в повечето случаи полуинтелигентни младежи с амбицията да станат един ден големи журналисти. М. Кремен, РЯ, 217. Падението е идвало съвсем естествено за този полуинтелигентен тип, лишен от нравствена спирачка. СбНУ LII, 131. "Какво ще излезе от създаването на това [Рисувалното] училище? .. Ще излязат .. нещастници, които ще съставляват жалък полуинтелигентен пролетариат." В. Велчев, СбЦГМГ, 260.