ПОЛУИНТЕЛИГЕНЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУИНТЕЛИГЀНЦИЯ, мн. няма, ж. Пренебр. Съсловие, общност от полуинтелигентни хора. После се появи някакъв .. полуселянин, полугражданин, бивш селски учител или шивач, който се е самообразовал вкъщи .., от тая пасмина, която .. представляваше сметта на полуинтелигенцията в страната. Ем. Станев, ИК III и IV, 542. Колко е тъмна душата на тая полуинтелигенция, безсрамна и подла — тъмна като душата на погърчен българин. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 182. Той [Пенчо Славейков] бичуваше малокултурността на българската буржоазия .. Изобличаваше полуинтелигенцията. Г. Цанев, СИБЛ, 324.