ПОЛУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУ̀КА ж. Остар. и диал. Сполука. — Тоя образ, казваш, че прилича на сестра ти? О, Господи, каква добра полука! Й. Ненов, ЧГ (превод), 44. Колкото присърце, толкоз и полука. Погов., Н. Геров, РБЯ IV, 150.