ПОЛУКОЛОНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУКОЛО̀НИЯ ж. Полит. В миналото — формално независима слаборазвита страна, която се намира в стопанска, икономическа и обикн. културна зависимост от някоя силна и високоразвита държава; сателит. В борбата за превръщане на Китай в полуколония Англия заела първо място. На няколко пъти тя поискала от цинското правителство да открие за английските търговски кораби няколко пристанища. Ист. VIII кл, 113. За много чужденци България в миналото бе като полуколония. ВН, 1953, бр. 291, 2. В края на ХIХ и началото на ХХ в. в света се разграничаваха две гру‑

пи страни: високоразвити капиталистически и изостанали — колонии и полуколонии. Ист. IХ и Х кл, 61.