ПОЛУКРЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУКРЕТЀН

ПОЛУКРЕТЀН м. Полуидиот. Що се отнася до ума, аз винаги го смятах за полукретен. П. Вежинов, ЗНН, 87.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П