ПОЛУКРЪГЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУКРЪ̀ГЪЛ, ‑гла, ‑гло, мн. ‑гли, прил. Който има форма на полукръг. Всяка минута в полукръглия двор .. влизат автомобили. А. Каралийчев, С, 164. — Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда... и Ниагарският водопад. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56. По цвят гугутката е скромна — сивопепелява с една полукръгла черна препаска отгоре на шията. Ст. Дончев, ПНД, 27-28. Портата се състои от два големи полукръгли свода. Ст. Михайлов, БС, 254. Петър и първите му велможи изпълниха с блясък не само мраморните седалища, вглъбени в полукръглите ниши, но и целия храм. М. Смилова, ДСВ, 238. По форма пилите биват: плоски, полукръгли, квадратни, кръгли и триъгълни. М. Тодоров и др., ТМСС, 33.