ПОЛУКУЛТУРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУКУЛТУ̀РНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Пренебр. Остар. Отвл. същ. от полукултурен. В никой случай не бихме се съгласили в полукултурността на нашия народ, за да не чувствува нуждата от театър. К, 1926, бр. 94, 1.