ПОЛУКЪДРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУКЪ̀ДРАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За коса — който не е много къдрав; чуплив. Че той [прокурорът] бил млад човек! И красавец... Полукъдрава коса и матов тен на лицето... И какви изразителни очи... Герой!... Г. Караславов, Т, 39. Така със сухото матовожълто лице .. и с полукъдравите, получорлави коси той приемаше израз на строг, неумолимо суров човек. Д. Немиров, Д № 9, 10-11.