ПОЛУЛЕГАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЛЕГА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който не е напълно, съвсем легален, законен. Нашите усилия бяха насочени към .. разпространяване на нелегални и полулегални брошури, вестници, издания. П. Илиев, ЛВ, 22. Преди три години Чугун водеше полулегален живот. Наложи се да търси нова квартира в града. И тогава леля Пена го прибра заедно с Калъча в нейната малка къщичка. В. Нешков, Н, 285. През 1930 г. [Хаджийски] става член на полулегалната Работническа партия. Е. Каранфилов, Б III, 249-250. Полулегални имигранти.

2. Като същ. полулегален м. Лице, което живее или работи някъде при неизяснени условия, обикн. в нарушение на законите. Васил Руменов все още мислеше, че може да остане в града като полулегален. През деня се криеше в къщата на свои далечни родственици, а вечер, преди полицейския час,

излизаше на среща. Х. Русев, ПС, 11. Полулегалните бяха екстрадирани и превозени до София.