ПОЛУЛЮБЕЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛУЛЮБЀЗНО
ПОЛУЛЮБЀЗНО. Нареч. от полулюбезен. Господарят на похитеното куче се покланя полулюбезно, полувраждебно, с неестествено изкривено рамо и излиза навън. Св. Минков, РТК, 194-195.