ПОЛУМОКЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУМО̀КЪР, ‑кра, ‑кро, мн. ‑кри, прил. 1. Който е до известна степен, не напълно мокър. Беше с полуизмокрени дрехи и двудневна брада на лицето. — Здрасти, Кътьо, как си? — рекох аз. — Нали виждаш — разпери ръце той, — полумокър съм. Й. Попов, ТС, 33. Студеният вятър пронизваше полумокрите тела на партизаните. З. Сребров, Избр. разк., 76.

2. Сел.-стоп. Който се отнася до обработване на семена за посев чрез слабото им навлажняване с химически препарат. За полумокрото обеззаразяване може да се употреби син камък, формалин и др. Осн. сел. стоп. VIII и IХ кл, 34. Полумокър начин на обработване.