ПОЛУМРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУМРА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е до известна степен мрачен, нито светъл, нито съвсем мрачен; полутъмен. Аз се срещнах с Девида Броуна случайно насаме в една полумрачна улица на Пера. Св. Миларов, СЦТ, 155. Полумрачна стая.

2. Прен. Който съдържа или изразява известно неудовлетворение, разочарование, потиснатост. В полумрачния му [на Кондо] живот вече блещукаше светлинка и тя озаряваше всичките му мисли, като ги правеше по-живи, по-пъргави. Д. Немиров, Б, 59. От цялата група само Ставрос .. с .. полумрачно злорадство поглеждаше другите. П. Вежинов, ДБ, 235.