ПОЛУМЪРТЪВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛУМЪ̀РТЪВ, ‑тва, ‑тво, мн. ‑тви, прил. 1. Който е в състояние между живота и смъртта, обикн. с нарушено дишане и сърдечна дейност, но не е мъртъв; полужив, полуумрял. — През 12-та година докарали две хиляди пленници под колибите. След два дена ги прехвърлили в Елхово. На хълма останали дванадесет полумъртви войника. Ти си ги доубил .. и си ги заровил под хълма. Д. Вълев, З, 51. Касапинът издига равнодушно железния чук и с един удар между рогата поваля вола на дъските. Тези дъски се издигат и изтърсват полумъртвото добиче в залата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. Пътникът бе донесен полумъртъв в монастира. Три седмици лежа болен — между живот и смърт. Р, 1927, бр. 259, 2. Сачков падна в ръцете на полицията ранен. Търпя много мъки полумъртвият партизанин, но не изтърпя докрай... М. Марчевски, ГБ, 261-262. // Който е с изгубено съзнание вследствие на удар, уплаха и под. В силното падане, старата жена хрясва си главата на вънкашния праг и там остава полумъртва. Ил. Блъсков, ПБ I, 124."Гяур Алия .. станал рано .. Отваря портите, вижда главата Мерджанова, закачена на портите, извиква с голям глас и пада полумъртъв на земята." М. Кънчев, В, 40.
2. Прен. Обикн. с предл. от и същ., назоваващо чувство. Който е замрял, изтръпнал, изпаднал е в безсилие от някакво неприятно чувство или усещане; примрял. Един през друг, в глух ропот, със задавено хлипане, полумъртви от страх, пред Свети Никола се изсипват триста души свидетели на безсмислената смърт. В. Мутафчиева, ЛСС II, 450. Направи тя крачка към вратата, спря се, вгледа се отново в бледната, полумъртва от ужас Венета, обърна се след това към мъжа си и устата ѝ сама се отвори: — Ще се самоубия! Ч. Шинов, ПВ, 53. Коларят .. се смъкна полумъртъв от страх и не знаеше какво да прави. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 52. Спътникът ми слезе от машината полумъртъв и разтреперан... С. Северняк, ОНК, 75. До тая минута .. аз стоях полумъртъв на своето място, гръмнат от печалното известие. З. Стоянов, ЗБВ III, 101. — Ах! Чедо мое — рече търговецът като загърли Хубавка, — аз съм вече от страх полумъртъв. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 50.
3. Прен. За населено място, дом и под. — който не е оживен, който е почти безлюден; замрял. След тишината и спокойствието на родния град старата столица го посрещна пак многолюдна, тревожна .. Но къщата на хаджи Андрея беше заглъхнала и полумъртва. В. Геновска, СГ, 135. Унилият, полумъртвият град се беше съвсем изменил. Една вихрушка от весел смях беше се извила над неговите схлупени къщурки. Ст. Чилингиров, ХНН, 212.