ПОЛУНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУ̀НЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Сънен, не съвсем събуден. Като плакала и нареждала, / та я е дочул млад йерменлия, / санен, полунен, пиян, мамурен [махмурен], / че коне пасал низ благи лаки / и сън санувал под гасти върби. Нар. пес., СбНУ ХIV, 31. Стана Марко сънен, та полунен, / коня стегна пиян, та махмурен, / та отиде през широко поле / да си дири немчани сватове. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 151.