ПОЛУОБРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУОБРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; полуобъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. полуобъ̀рнат, св., прех. В съчет. с глава, лице — обръщам малко, частично, не напълно; полуизвръщам, полуизвивам. Велко полуобърна глава към него, видя светлия радостен блясък в очите му, не можа да се въздържи и му се усмихна дружески. Д. Ангелов, ЖС, 405. Повървяха мълком няколко крачки. Тя полуобърна лицето си към него и попита: — Мъчно ли ти беше в ареста? Т. Харманджиев, КВ, 182. Той говореше, полуобърнал глава настрани. Л. Александрова, ИЕЩ, 211. На Зоя майката към младежта / просветналото си лице полуобърна / и заговори с глас, надвил плача, скръбта. Е. Багряна, ПЗ, 64. полуобръщам се, полуобърна се страд.

ПОЛУОБРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; полуобъ̀рна се св., непрех. Обръщам се само малко, частично, не напълно; полуизвръщам се, полуизвивам се. Тя приказваше на другарката си и се смееше и, както беше се полуобърнала към нея, уж случайно успя да плъзне погледа си над рамото ѝ и да погледне още веднъж Гороломова. Й. Йовков, ПГ, 55. Изтръгваше се от мене като от трънлив шипков храст, .. Ти се полуобръщаше само за един поглед. Бл. Димитрова, От, 86. — Хайде, мечкарино, върви си сега при отроците и крагуярите .. И болярката се полуобърна, за да си върви. Ст. Загорчинов, ДП, 137. Рустем ага .. се полуобърна и се впусна да разправя за някаква своя давия в Пазарджик, която изгубил, защото противникът му можал да даде повече. Л. Стоянов, Б, 52. Човекът вдигна пушката и се опита да замахне, но с това сам премахна опората си и падна върху пясъка, полуобръщайки се по гръб. Й.Радичков, ГП, 47.