ПОЛУПОБЕЛЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУПОБЕЛЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. полупобелѐли, прил. Който е частично, не напълно побелял. — Хе, отвъде, учителю! — впери очи в хектографа дядо поп, като отблъсва надире калимявката си и открива широко лице, окръглено от полупобеляла руса брада. П. К. Яворов, ХК, 122. Под завехтелия му морав фес, отхлупен назад, .. се показваха полупобелелите му косми и падаха на търкала на мазния вратник на моравото му шаечно сетре. Ив. Вазов, Съч. VII, 151. Полупобеляла коса.