ПОЛУПРОВОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУПРОВО̀ДНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Физ. Обикн. мн. Вещества, заемащи междинно положение между добрите проводници (металите) и изолаторите (диелектриците) поради промяната на електропроводимостта им при изменение на температура, светлина и др., които имат широко приложение в радиотехниката, електрониката, автоматиката, уредостроенето и др. След изучаването на полупроводниците техниката създала голям брой миниатюрни уреди. С. Славчев, ЖББ, 24. Погълнатата светлинна енергия само увеличава проводимостта на диелектрика или полупроводника, като създава свободни или полусвободни електрони вътре в него. Д. Мишев и др., ТТ, 8. Забележителни възможности открива .. приложението на полупроводниците — вещества, които притежават малка електропроводимост. НТМ, 1961, кн. 7, 6. Постиженията в областта на атомната физика, полупроводниците, кибернетиката и т.н. се прилагат незабавно в производствената дейност на хората и извършват революция в самата практика. НК, 1958, бр. 7, 4.

2. Електр. Техн. Устройство, прибор, изработен от такова вещество, който пропуска електрически ток само в една посока. Тези устройства реализират логическите функции "не", "и" и "или". Технически те могат да бъдат осъществени по различни начини: чрез електронни лампи, полупроводници и др. Б. Сендов, МПЧУ, 49. Това е напълно обикновен часовник. Но вместо часовников механизъм през прозрачната задна стена се виждат кондензатори, полупроводници, съпротивления, паяжина от жици. ВН, 1961, бр. 3096, 4. Вместо радиолампи в него [радиоприемника] се използуват полупроводници, които са съвсем малки по размер. ВН, 1958, бр. 2075, 4. Селеновите полупроводници, които изправят променливото напрежение в право, намират все по-голямо приложение. ВН, 1960, бр. 2639, 1.