ПОЛУПРОЗРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУПРОЗРА̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който е отчасти, до известна степен прозрачен, който е не съвсем, не напълно прозрачен. През полупрозрачния абажур от електрическата лампа падаше над косите ѝ бяла светлина. З. Сребров, Избр. разк., 217. Тя и сега носеше същата бяла затворена блузка. Полупрозрачната материя като че ли не докосваше тялото ѝ. А. Наковски, БС, 197. Иззад тънките полупрозрачни облаци изплува половинка бяла, сякаш варосана луна. Ем. Манов, БГ, 7. Стъклопластите привлякоха вниманието и на вагоностроителите. Полупрозрачните покриви и стени позволяват да се подобри осветлението и се създаде по-комфортна обстановка. НТМ, 1962, кн. 1, 20. Полупрозрачна хартия.