ПОЛУПРОЛЕТА̀РИЙ, ‑ият, ‑ия, мн. ‑ии, м. Остар. Наемен работник, който същевременно е собственик на дребен земеделски имот. Всяка година маса селяни и занаятчии дохождаха до положението на полупролетарии или оставаха съвсем на улицата. Г. Георгиев, Избр. пр, 50.