ПОЛУРОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУРО̀ТА ж. Воен. Остар. Рота с намалена численост (не повече от 50 човека), която се състои от два взвода. На задните врaтa капитан Данев бе построил също една полурота в цеп. С. Радев, ССБ II, 604. Полуротата се строяваше на петдесет крачки и войниците пълнеха пушките си. В. Геновска, СГ, 537.

— Рус. полурота.