ПОЛУСТИХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСТЍХ, мн. ‑ове, след числ. ‑а, м. Литер. Едната от двете половини на по-дълъг стих, която се отделя с пауза при четене; полустишие. Всеки стих на песента

["Песен за нибелунгите"] се състои от два .. полустиха, от които първият има четири ударени срички, а вторият — три. Те срещнаха се двете пред портата на храма. / Стопанката, обзета от злост необуздана. ЛВ, 2001, бр. 17 [eа]. Нека читателят намери полустиха / в самата смисъл, че тогава му стига / една почивка, връх висок или кратък слог. Ч, 1872, кн. 13, 703.