ПОЛУСЪН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУСЪ̀Н м. Обикн. с предл. в. Състояние близко до сън, сънен унес; полудрямка, просъница. Петър по цял ден лежеше в стаята си гладен, неумит, небръснат, отслабнал. И понеже беше отпаднал от лежане и глад, той постоянно дремеше в полусън. И. Петров, НЛ, 197. Свит върху някой чаталест клон, високо над земята, сред непрогледния мрак, Тонев едва издържаше до зазоряване в мъчителен полусън, стряскан от лудото топуркане на подплашените антилопи и от хъркащите ревове на тигрите и пантерите. П. Бобев, К, 9. — Жак, ставай, ще закъснееш! — чувам в полусън гласа на мама. Обръщам се лениво на другата страна .. Как не ми се става! С. Таджер, ПМ, 7. Всъщност тя [Николина] беше минала целия този ден в състояние на полусън. И не само денят — така беше още от нощта, от предния ден. Г. Райчев, ЗК, 31. И глухият клокот на реката лелееше моя полусън — тя пееше и разказваше... Може би мнозина са имали в подобни случаи такъва илюзия. П. К. Яворов, ХК, 190.