ПОЛУТЪМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУТЪМА̀ ж. Поет. Полумрак; полутъмнина. Денят се раждаше сред шум, .. — / .. в леките одежди / на доразсветната полутъма. П. К. Яворов, Съч. I, 117. Седя самин и неспокоен пиша, / в полутъма на стаята потулен. Ем. Попдимитров, СР, 95.