ПОЛУТЪМНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУТЪ̀МНО нареч. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Означава, че някъде е почти, но не съвсем тъмно. В това време започнаха да гасят лампите. В залата стана полутъмно. Ал. Бабек, МЕ, 265. Понеже беше полутъмно от закнижените прозорци, Лачката запали лампата. К. Калчев, ДНГ, 64. От силното движение изгаснаха и двете лампи, та в горницата стана полутъмно. Ст. Загорчинов, ДП, 274.