ПОЛУУСМИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУУСМЍВКА ж. Непълна, сдържана, половинчата усмивка, наподобяваща гримаса, породена от неохотно проявена учтивост или от друго чувство (високомерие, смущение, огорчение или др.). Беслеменов, смутен, с полуусмивка, започна да трие петното. Д. Кисьов, Щ, 125. Баладински се засмя с онази оскъдна, покровителствена полуусмивка, на която беше го научила службата му. Сл. Чернишев, ЛО, 49. Той ме погледна с една особена, характерна само за него полуусмивка, както възрастните гледат децата. Ст. Христозова, ДТСВ, 109. Трябва да спомена и за друга една ивица от оня живот, за която .. само се загатваше с полуусмивки и с многозначително покашляне. К. Константинов, ППГ, 80-81. Страхът на лицето му се бореше с една полуусмивка. Той не искаше да мине за глупав и в същото време изглеждаше толкова глупаво, че дори цивилният милиционер се засмя. Ем. Манов, ДСР, 467. Той единствен долови .. презрителните гънчици на полуусмивката, с която князът придружи монашеското си откровение. А. Гуляшки, ЗВ, 76. Презрителна полуусмивка.