ПОЛУЦИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛУЦЍТ, мн. няма, м. Минер. Рядко срещан в природата прозрачен до полупрозрачен минерал, безцветен, бял или бял с розов оттенък, който съдържа цезий и се използва в техниката. Минералите берил и полуцит се превръщат в луминесциращи. В. Велчев, РМ, 73. Този елемент [литий] беше намерен най-напред в 1930 год. от д-р Ф. Алисон от Политехническия институт в Аубурн (Ню Йорк), в минералите лепидолит и полуцит. ПН, 1935, кн. 8-9, 144.