ПОЛЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; полъ̀жа, ‑еш, мин. св. полъ̀гах, св. 1. Непрех. Лъжа малко, за кратко време; послъгвам.

2. Само несв. Лъжа малко от време на време; послъгвам. — За птиците .. те са златни .. — това не ми се вярва .. — Значи, аз съм седнал да ви лъжа? — Ех, Кардаме! Че всеки обича понякога да полъгва... Н. Райнов, СбСО [еа].

3. Прех. Излъгвам някого; подлъгвам, подмамвам. И Казълбашката гледаше, дебнеше всяка стъпка на влюбените .. От едно само я беше страх: да не походи той, да не я полъже, па да си накриви шапката на другаде. Г. Караславов, С, 16-17. Ала така се случи, че на гости не можахме да отидем, макар хазайката да бе полъгала момичето и то бе напуснало училище преди време. Кр. Григоров, Р, 233. Тръгнала .. с пола и високи обувки, тя взе да усеща трудното едва сега, когато поляните се замрежваха от корав сняг, който полъгваше, че може да се върви по него. Ст. Даскалов, ЕС, 177. полъгвам се, полъжа се страд. от полъгвам във 2 знач.

ПОЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; полъ̀жа св., непрех. Измамвам се, излъгвам се; подлъгвам се. Народ! .. Полъгал се по ума на разни панталонджии, доктори и нехранимайковци, и мисли, че кой знае какви големи работи върши. Елин Пелин, Съч. II, 76. Виновен съм. Прости ми! Полъгах се. Ето жълтицата, която задържах... Ран Босилек, Р, 96. Спаска, глупачката, нали по униформата се полъга. Ако не беше железничар, тя не би го погледнала. М. Марчевски, П, 212. Дори сега разбрах, че млад човек, колкото и да е умен, учен, нъ той си е сѐ млад, лесно шавва от правий път, лесно се измамва и полъгва. Ил. Блъсков, КУ, 54. — Да не си се полъгала, Ценке! Кое момиче ще отиде само до момък да седне. П. Тодоров, Събр. пр II, 269. Ний не сме са полъгвали, нито ще са полъжеме да служиме страстни гонения или да хулиме трън, а да хвалиме глог. НБ, 1876, бр. 45, 177.