ПОЛЪСТЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЪ̀СТЯМ, ‑яш, несв.; полъ̀стя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Доставям приятно чувство, задоволство на някого, обикн.

като му казвам нещо хубаво, добро за него самия; лаская, поласкавам. — Михаил, като оценява твоята голяма храброст, предлага ти да минеш на негова служба в Цариград — севастократор и велик магистър в палата му. — Много ме полъстя. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 40. "Пиленце, казвам ѝ, тя е хубава, но ти си величествена и валчеста като средното кубе на "Св. Крал". Това я полъсти." Ив. Вазов, НП, 181. Види се, че този старши забележи в моята личност нещо разбойническо .. Това ме малко полъсти. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 30. полъстям се, полъстя се страд.

ПОЛЪ̀СТЯМ СЕ несв.; полъ̀стя се св., непрех. Остар. Полъгвам се, подвеждам се, съблазнявам се. Той е ерген и много се безпокои да не би някоя недобра девойка да се полъсти по него заради високата му заплата. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 171.