ПОЛЪХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЪ̀ХВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от полъхвам; повяване, подухване. Слънцето грееше меко, листята на черниците, крушите и дюлите, засадени около вилите, капеха при всяко полъхване на вятъра, а жълтите пръчки на лозите, привързани с лико, висяха огънати безпомощно под тежината на изобилния плод. Д. Димов, Т, 3. А през прозореца нахлуваше другият, големият живот. И той оживяваше къщата с нов втори живот, с люлеенето на цветето в саксия на прозореца, с полъхването на въздуха в стаята, с ответното проскръцване на старата врата. А. Дончев, ВР, 40. Отвреме-навреме в спокойния стъклен въздух се разливаше лека прохлада, но вятър нямаше — тия полъхвания като че идеха отгоре, от височините. Й. Йовков, ЧКГ, 118-119.