ПОЛЪХТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЪХТЯ̀
ПОЛЪХТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. полъхтя̀л, ‑а, ‑о, мн. полъхтѐли, св., непрех. Поет. Изведнъж започна да лъхтя или лъхтя понякога, от време на време; полъхна. И топола се навежда / щомка вятър полъхти. П. Яворов, Съч. I, 14.