ПОЛЮБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮ̀БВАМ¹, ‑аш, несв.; полю̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. 1. Залюбвам, обиквам. Не вярвах [Хилвуд] в него [Исуса] и не го обичах, защото знаех, че без него ти [княгинята] щеше да ме полюбиш, както девиците на моето племе. Ст. Загорчинов, ЛСС, 113. Бог наказва, когото е полюбил — спомни си писанието ..:"По-харно да не беше ме толкова обичал Бог!" В. Мутафчиева, ЛСВ I, 181. Предводителите на войнствените полчища, .., дотолкова полюбиле вигодите от образования граждански живот, щото в късо време са сродиле с новите свои поданици. СПДБ (превод), 41. Гори, полета любях, / .. додето те видях. / Полюбих те безгласно, / а тям казах: прости! Ив. Вазов, Съч. V, 175.

2. Любя¹ някого или нещо за малко, за кратко или от време на време (Н. Геров, РБЯ).полюбвам се, полюбя се страд. и взаим.

— Друга (диал.) форма: полѝбвам.

ПОЛЮ̀БВАМ², ‑аш, несв.; полю̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Целувам, любя². Дай да те полюбя по челото, юнашка българко. Ив. Вазов, Р, 49. Ето прозорчето се открехнало и една ръка се подала. Надигнал се Ариф с изпръхнали уста и замъглени очи да я полюби, но изведнъж нещо го "отпрало" по главата. Н. Хайтов, ПП, 107. Дават ѝ [на невестата] наскут едно 2-3 годишно домашно или роднинско дете. Тая полюбва го, .. и го дарува една везана кърпич‑

ка. СбКШ III, 73. "Мале ле, стара мале ле, / я дай си десна ръчица / да ти ръката полюбя". Нар. пес., СбНУ XLVII, 18. Та ма изведе, лудо, извон селоно,/ та ма полюби, лудо, в двене бузки. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 31. полюбвам се, полюбя се страд. и взаим.