ПОЛЮБОВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮБО̀ВНО нареч. Остар. Книж. По взаимно съгласие; мирно, дружески. Я да видим няма ли да се разберем полюбовно. Царицата, моята господарка, ме прати с такава заръка: щом народът те е признал за цар, и тя ще ти признае големството и царската ти власт, ако ти я оставиш на престола, заедно със сина ѝ Михаил. Ст. Загорчинов, Избр. пр II, 456-457. Когато се случеше да се срещнат по планинските пътеки неговата чета и турски аске-р, разминаваха се полюбовно и си разменяха приятелски поздрави. Д. Талев, ГЧ, 442. Да можеше една хубава сутрин да се събудим при вестта, че въпросът за Македония е разрешен полюбовно, че кръвопролитията се спират и че се вижда вече денят, когато ще се върнем по домовете! М. Кремен, Б, 159. Значи не можахте да намерите някой начин, .., да разрешите тая работа помежду си, полюбовно, като братя. Й. Йовков, ПГ, 63-64.