ПОЛЮБОПИТСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮБОПЍТСТВАМ и П?Л?Б?ПЍ?СТВ?ВАМ, ‑аш, св., непрех. Книж. Проявявам интерес, любопитство. — Как ви казват, господине, полюбопитствува един от студентите. А. Константинов, БГ, 49. Сашо внимателно се похвали, че е защитил успешно дипломната си работа. Вуйчо му прие това като нещо съвсем естествено, дори не полюбопитствува за подробности. П. Вежинов, НБК, 158. Съвсем иначе си представях твоята Катя, Ванко .. — А как? — полюбопитствуваха едновременно и Ванко, и Катя. М. Грубешлиева, ПИУ, 139. Тези, които представляват народа, .., не са ли длъжни поне да палюбопитствуват, да узнаят, защо ся харчат тез суми и с каква цел? П. Р. Славейков, ПХС, 44.