ПОЛЮС —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛЮС1 м. 1. Всяка от двете крайни точки на въображаемата ос, около която се върти Земята, както и пространството около тях. Географските полюси са две мислени точки; през тях минава условната математическа ос на Земята, около която земното кълбо се върти денонощно. ВН, 1961, бр. 2955, 4. Някои експедиции до полюса са завършили драматично, а други — с успех. Е, 1979, бр. 20, 4. Това беше за Матей Матов непозната земя, този морал му беше по-чужд от полюса. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 436. Полюсите са единствените точки на Земята, където духат само южни или само северни ветрове. ВН, 1961, 4. Студените страни, що са отделени на нашата харта от умерените страни, са черти от точки, падат ся към полюсите, та затова ги наричат полярни страни (северна и южна). Д. Манчев, ЗПУ, 15. ● Обр. Опиянен от чудните си думи, / повярвал сам, ще понесеш и себе си и мене / през полюса на вдъхновеното безумие / към някакви несъществуващи селения. Е. Багряна, ЗМ, 77.
2. Физ. Всеки от двата края, двете крайни точки на магнит или на двата извода от източник на електрически ток. Местата от повърхността на магнита, в които е най-силно магнитното действие, се наричат полюси на магнита. Физ. VIII кл, 1965, 76. Всеки реален магнит е с два полюса. Ив. Въжарова, ИН (превод), 147. Катодните лъчи имат свойството да се отклоняват силно към положителния полюс на електрично поле. Хим. VII кл, 1950, 29. Крайовете на тая магнитна стрелица, които са обърнати, както казахме по-горе .., са наричат полюси. ДБ 3, 75. ● Обр. Кувейт съставлява другия полюс на Багдадската железница. Бълг., 1902, бр. 449, 1.
3. Прен. Противоположност на нещо или някого. В споменатия роман [на Бласко Ибанес], .., ще бъдат изобразени двата полюса на насилието. Червеният и белият терор. Б. Шивачев, Съч. I, 133. Основен композиционен похват в романа [Война и мир] е антитезата. Нейни полюси са Наполеон и Кутузов, които въплътяват диаметрално противоположни философско-нравствени принципи. Лит. X кл, 73. Самото му загрижено лице [на Лалю] бе обратния полюс на нехайното лице на архитекта. Бл. Димитрова, ПКС, 130. Той [Шнитцлер] обикновено се колебае между два полюса — човек на разума, с боев темперамент и поет-мислител. Л. Стоянов, Худ., 1909, бр. 7, 23. Мария Русалиева достига с много лекота и пестеливост полюсите на краткия живот у чудесното глаушевско цвете [Катерина]: игривата веселост и дълбока драма. ВН, 1958, бр. 2082, 4.
◊ Магнитни полюси. Спец. Две точки от земната повърхност, разположени съответно в Северното и Южното полукълбо, в които се събират всички магнитни земни меридиани. Магнитните полюси на Земята не съвпадат с географските полюси както по положение, така и по наименование. Ст. Бошев и др. ГГ, 26. Полюси на студа. Области с най-ниски средногодишни температури. В Антарктика са разположени Южният магнитен полюс и полюсът на студа на Земята. НТМ, 1966, кн. 208, 21. В Северното полукълбо полюсите на студа са два: якутският и гренландският.
— От гр. πόλος 'ос', лат. polus през рус. полюс. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (прев.), 1843.
ПО̀ЛЮ̀С2 м. Остар. Помещение в турски затвор, в което са измъчвали затворниците; карцер, полѝс. Затвориха ги [Теофил и внукът му] в един от полюсите. Така правеха с ония съдени, които бяха лежали в други затвори. След присъдата докарваха ги тука и до изпълнението ѝ държеха ги на уединено място в полюсите. К. Величков, ПССъч. I, 85.
— От тур. polis.