ПОЛЮСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЛЮСЕН, ‑сна, сно, мн. ‑сни, прил. 1. Който се отнася до по̀люс1 (във 2 знач.). Главните полюси създават магнитен поток. Те се състоят от магнитопровод с полюсен накрайник, който обхваща ротора. Ел. XI кл, 1965, 109. При протичане на постоянен ток през полюсните бобини се създава постоянно магнитно поле. А. На‑
чев, ЕС, 100. Все от отпадъчен материал се изрязват и полюсни листове за правотокови електромотори. ВН, 1962, бр. 3291, 1.
2. Прен. Противоположен. Стилът на Св. Минков обхваща основните полюсни моменти в сатирата — от крайната хипербола, .., до широкото използуване на всекидневния бит. Лит. XI кл, 1964, 348. Един от любимите прийоми на младия писател [Серафим Северняк] е противопоставянето, търсенето на контраста, .. Това са обикновено два противоположни характера, носители на полюсни сили. НМ, 1959, бр. 267, 4. Който познава живота на Славейков между "Не пей ме се" и "Жестокостта ми се сломи", няма да се изненада от полюсните мисли и настроения на поета. Т. Жечев, БВ, 418.