ПОЛЮШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮ̀ШВАМ, ‑аш, несв; полю̀шна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. полю̀шнат, св., прех. Люшвам, люлея леко известно време или от време на време; полюлявам, полюшквам. Понякога в покоя на Калето се втурваше хладен вятър, .. Дърветата тихо стенеха. И само тъмните стари борове спокойно полюшваха вечнозелени върхове. Ем. Манов, ДСР, 5. Раца сложи най-малкото в дървена люлка и сама приседна край него като го полюшваше едва-едва: — Хайде, спи... хайде. Нани, наниии. Д. Талев, ПК, 100. Те [биволиците] се разстъпваха тежко по двора — като поклащаха глави, клепеха с крака и полюшваха опашки. Ил. Волен, МДС, 103. Полюшваше вятър презрелите ниви / и капеха едри зърна по земята. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 217. полюшвам се, полюшна се страд. Край тях са изправили стрък жита, които се полюшват от тихия дунавец и класовете се галят един друг. РД 1950, бр. 154, 2.

ПОЛЮ̀ШВАМ СЕ несв; полю̀шна се св., непрех. Люшвам се, люлея се леко известно време или от време на време; полюлявам се, полюшквам се. Сега, на връщане, тя кършеше снага, .. Менците ѝ се полюшваха. Ст. Даскалов, ЕС, 95. Най-напред тялото бавно се полюшва, след това играта става буйна, гореща, за да достигне до лудешката забрава на танца. М. Яворски, ЕСВ, 156. — Започна [Рошлю] едва-едва да се полюшва, за да отплете възела. постепенно засили люшкането. Бл. Димитрова, ПКС, 92. Просветлява едва — / лъхва вятърът в дрезгавините. / И покоя зелен на треви и листа се полюшва. Ив. Пейчев, Избр. ст, 111.