ПОЛЮШКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЛЮ̀ШКВАМ, ‑аш, несв; полю̀шкам, ‑аш, св., прех. Люшкам, люлея малко или от време на време; полюлявам, полюшвам. Тя само метна глава и процеди през зъби : — Не сте хора вие... Нищо ви не искам. Свърна и излезе, като полюшкваше без нужда малкия. О. Бояджиев, П, 144. полюшквам се, полюшкам се страд.

ПОЛЮ̀ШКВАМ СЕ несв.; полю̀шкам се св., непрех. Люшкам се, люлея се за кратко или от време на време; полюлявам се, полюшвам се, поклащам се. Пламъкът на кандилото се полюшкваше, сянката на жената растеше върху стената. М. Грубешлиева, ПП, 69. Той не забелязваше тръстиките край брега, които грациозно се полюшкваха и правеха поклони на реката. Д. Кисьов, Щ, 159.