ПОЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЛЯ̀ГАМ1, ‑аш, несв; полѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Лягам за малко, за кратко време или от време на време; полягвам1, полягам си. След обяд старият Прангов отиде на хармана, дето обикновено по това време полягаше и подремваше в сянката на широкоразлистената джанка. Г. Караславов, ОХ IV, 401. Веднага излизаше [бай Никола], услушваше се и пак се връщаше на одрето, където полягаше. Кр. Григоров, Н, 138.
2. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Лягаме мнозина или всички; полягвам1, налягам, изполягам, изпопадвам. Куршумът прониза черепа му, опасният звяр издаде такъв ужасен рев, че всички полягаха на земята. Гр. Угаров, ПСЗ, 255. Черно ято с трепет бяга / и поломено поляга / върху изумруден плащ. Хр. Смирненски, Съч. II, 55. Други оставаха полягали на земята, като умираха от глад. Кр. Пишурка, МК, 23.
3. За трева, посев и под. Превивам се, лягам към земята, обикн. защото раста буйно и много гъсто, поради дъжд и др.; полягвам1. Косата се размахва, .., тревата поляга и пада под нея. Й. Йовков, Ж, 209. У пшеницата, ръжта, овеса тоя [първият] лист обикновено е дълъг, тесен, изправен. У просото пък, обратно, той е къс, широк и поляга на земята. Бот. V и VI кл, 126. Велика познава, / че планина дойде, / нивана поляга / на заником слънце. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 51. Завеле я [Света Неделя] по нивята / по нивята, по лозята: сѐ са ниви полягале, / полягале, заплакале. Нар. пес., СбНУ X, 62. ● Обр. Поляга слънцето зад къщите. В. Раковски, ППС, 73.
4. Изкривявам се, наклонявам се, заемам положение на една страна. Към втората половина на еоцена — земите на Стара планина се подхвърлят на нагъване .. нейните гънки са големи и високи. Те полягат на север, като образуват обща маса, навлечена към север. Геол. IX кл, 1951, 183. Стената е полегнала, вратата с нея и тя. Корабът скачаше от вълна на вълна като мидена черупка, разсичаше гребените, полягаше на една страна. Гр. Угаров, ПСЗ, 75.
5. Стеля се, разпростирам се, лягам. Косата му — черна и лъскава, полягаше плътно върху главата. Й. Вълчев, СКН, 558. Неизгледни ниви / полягат от едната ни страна, / от другата градини. К. Христов, С 1939, 140. ● Обр. От моя рудник аз не вадя злато, / .. той някъде дълбоко в мен е скрит — / до огнения център на душата. / Там като във бездънна преизподня/ полягали са бавно пласт след пласт / вековна мъка и безумна страст. Д. Панталеев, ТЗ, 40.
ПОЛЯ̀ГАМ СИ несв.; полѐгна си св., непрех. Разг. Полягам1 (в 1 знач.). Следобед винаги му се спеше и през делнични дни той си полягаше в своя кабинет, но в неделните не биваше: жена му държеше да се пие кафе в салона и да се разговаря. П. Спасов, ХлХ, 158. Горо льо, горо зелена / не ми е пътя оттука/ ала оттука ша мина / .. че имаш вода студена / и имаш трява зелена / .. на трява да си полягам. Нар. пес., СбНУ XXVI, 74.
ПОЛЯ̀ГАМ2, ‑аш, несв; полѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Диал. Правя нещо да се наклони, да заеме хоризонтално положение (или почти), да легне; полягвам2. Противоп. изправям1, вдигам. Грубите му, загорели пръсти, .., шареха из цветята, полягаха ги, после пак ги изправяха. Г. Крумов, Т, 58. полягам се, полегна се страд.